атентатите няма да спрат

19.12.2018 г.

На 11.12.2018 г. Шериф Шекат извърши терористичен акт в Страсбург, Франция. Двадесет и девет годишният “французин от алжирски произход” уби поне петима и рани 11, някои от които тежко. Според френските органи на реда, бъдещият терорист е имал богато криминално минало (27 обвинения във Франция, Германия, Швейцария; неколкократно е лежал в затвора), като в определен момент се е обърнал към радикалния ислям. Няма съмнение, че подбудите за масовата стрелба са религиозни. Нещо повече – Шекат е в списъка на лицата – заплаха за националната сигурност на Франция именно поради религиозния си фанатизъм.

Няколко факта правят силно впечатление и превръщат поредния терористичен акт в Западна Европа в може би най-показателния дотук.

Извършителят е второ или трето поколение имигрант във Франция. Същата Франция, която по отношение на социалната си политика повече прилича на Съветска република, отколкото на капиталистическа държава. Шериф Шекат не прилича на френско име. Занятието на този френски гражданин не изглежда да е от полза за повишаването на френския брутен вътрешен продукт. Нещо повече, поради политиката на отворени граници в ЕС, криминалната дейност на Шекат се е разпространила и в други европейски държави. Начинът му на мислене по нищо не съответства на секуларизираното френско общество (може би първото такова в Европа!) – вместо “Свобода, равенство, братство” той е избрал да следва Корана и налудничавия път на ислямския терор. Същата религия, която е създала такива общества, че хората предпочитат да се давят в морето, но да не се връщат обратно. От именно такова общество е избягал и този предтеча на Шекат, първи стъпил с крак на нашата европейска земя.

В крайна сметка, изводът е ясен – ако Шериф Шекат не е успял да се интегрира във френското общество, въпреки че е второ или трето поколение французин, въпреки щедрата социална система и високоразвитите обществени взаимоотношения, и дори повече – обърнал се е по най-грозен начин срещу народът, който го е приютил, то ние не можем да очакваме, че който и да е друг имигрант ще успее. Има причина държавите, от които тези хора бягат, да изглеждат по този начин и техните общества да прегръщат исляма. Има причина те да са бедни, необразовани и нецивилизовани. И тази причина няма да се промени, ако им дадем социални помощи и ги накараме да учат нашите езици. Няма да се промени и за две, три или пет поколения. Но ние ще се променим. И от ценностите, които изповядваме днес, няма да е останало нищо. А такива като Шериф Шекат, след като изядат социалните ни системи, отново ще са си направили същата държава и същото общество, като тези от които са избягали. Въпросът е само един – ние искаме ли да живеем в такава държава и такова общество?

ОбратноСподели: