стрелба в нова зеландия

27.03.2019 г.

На 15 март 2019-та година, австралиецът Брентън Тарант извърши масово убийство в Нова Зеландия, при което загинаха поне 50 човека, а десетки други са ранени. Обект на атаката са били мюсюлмани, молещи се в две джамии в малкото градче Christchurch (от англ. „Христова църква“). Мотивите за деянието според медиите са „расистки“, „фашистки“, „ксенофобски“ и там каквито още епитети съответният журналист има на готови шаблони. Според Тарант, споделено в публикувани от него самия материали, желанието му е било да привлече внимание към проблемите на Европа и европейските народи свързани с масовата имиграция, ислямизацията и пълзящият геноцид над населението. Тук трябва да отбележим, че под „европейци“  той има предвид и техните наследници в Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия и така нататък. Тарант изрично казва, че не желае слава, не очаква историята да го запомни, не смята, че убийството само по себе си ще промени нещо и НЕ изпитва никаква омраза или страх от мюсюлманите, които живеят в собствените си страни (които той многократно е посещавал и е бил приет с гостоприемство). Неговото желание е да повдигне в публичен дебат въпроса за изместването на европейските народи от чужденци, в голямата си част изповядващи ислям (но не ограничава проблема до религията). Прави впечатление също така, че Брент Тарант е бил впечатлен и от българската история в частта, когато сме се борили срещу османските нашественици.

Убийството на дори един невинен човек винаги е трагедия, ако не за всички, то като минимум за близките му. Също така ние категорично сме на мнение, че политическите проблеми не се решават с убийства, още по-малко на случайни хора. Това по никакъв начин обаче не отменя въпроса кой е виновен за случилото се. Лесно е да се каже, че това е изолиран случай или че даденият човек е луд. Още по-лесно е да се обвини национализма, фашизма, или въобще белият човек като вроден убиец. Никому неизвестният професор Александър Кьосев дори си позволи от трибуната на „Дойче веле“ да обвини именно българските родолюбци в това, че са промили мозъка на Тарант и са отговорни за случилото се!

Истината е, че когато къщата ти изгори в пожар, въпреки че огънят е физическият извършител на деянието, то виновният е този, който го е запалил. А този огън, чието пламъче се показа в Нова Зеландия, тепърва ще се разгаря все по-жестоко. И подпалвачите не са „белите хора“, „националистите“ или българите „носещи фланелки с България на три морета“, както недоразумението от „Дойче веле“ пропагандира.

Виновните за тази трагедия, както и за множеството други, които неизбежно ще следват, са тези които поставиха европейските народи в невъзможна ситуация. Тези, които ежедневно заливат с идеологическа помия за „либерализъм“, „права на човека“, „мултикултурно общество“, „толерантност“, „феминизъм“, „хуманизъм“ и какви ли още не фалшиви лозунги. Тези проповедници са идейните и организационни наследници на Маркс, посадени на Западна почва. Къде са те да говорят за либерализъм, когато става дума за мюсюлманските общества (било то в техните държави или в гетата на Европа)? Къде са правата на човека в исляма, когато на жените не им е разрешено да шофират? Или те имат права единствено когато трябва да носят бурки във Франция? Няма да ги видите да говорят за мултикултурно общество в джамиите, или по арабските телевизии. Нито ще чуете да отворят уста, когато в ислямските държави наказват с камшици жена, защото е изнасилена. Всички техни рецепти за “идеално общество” те ги дават само на европейците! С това привържениците на „културния Марксизъм“ имат една цел – унищожението на европейската култура, исторически наследство, традиционни ценности, религия и обичаи. А това от своя страна да доведе до пълна дезинтеграция на обществата от Западен тип.

В същия ден на стрелбата, журналистите обявиха случилото се за „тероризъм“ (за да могат после да кажат, че и християните са терористи). Още докато дори не бяха сигурни кой е задържаният, вече се написаха статии, наричащи го фашист, нацист или расист. Министър-председателят на Нова Зеландия откри заседанието си на следващия ден със „Салем Алейкум“ (и заповяда да не се отваря дума за Брентън Тарант). Безчет журналисти, „обществени дейци“, неправителствени организации и всякакви клакьори изразиха съпричастие с мюсюлманите по цял свят за тяхната загуба. Съответно веднага последваха обвинения – към националисти, патриоти, „алтернативни десни“, европейците и въобще белия човек. Дори българите бяха укорени, защото са страдали, когато са клани с десетки хиляди от най-варварската сган, някога стъпвала на европейска земя!

Точно три дни след тези събития, Гьокмен Танъш уби трима човека в Утрехт, Холандия. Не се чу нито дума за „тероризъм“. Първите новини от деня бяха за „неизяснен мотив“, „вероятно криминално деяние„. НИКОЙ в света не изрази съболезнования към холандския народ или към християнската общност. В последващите дни се скалъпиха невероятни истории как Танъш не бил мюсюлманин, защото „ако ходил в джамията нямало да извърши това“. Как бил с коефициент на интелигентност като скарида (което може и да е вярно, но не го оправдава). Как всички, които го познават не могат да повярват, че го е извършил и че „той не е такъв човек“. Същевременно се направиха намеци, че е „дребен престъпник“ (т.е. случилото се е нещо обичайно, криминално), или че имал проблем с алкохола, или с наркотиците. Дали нещо от това е вярно или не, няма никакво значение. За всеки мислещ човек е видимо, че има двоен стандарт и в единия случай нещата се политизират, а в другия – се потулват. И в двата случая против европееца. Или когато убиваш трима – може, а когато са петдесет – не? Колко е допустимото число, господа либерали и защитници на човешките права? Не е ли цинично да пишете статии за „надигащия се екстремизъм в Европа“ след един атентат, а да премълчавате безкрайните терористични актове, включително сексуалните нападения над хиляди жени в Кьолн преди няколко години?

Именно това отношение към истината, непресъхващата пропаганда, унижаваща европейските народи, очевидното желание на политиците и медиите да унищожат нашето традиционно общество, бруталната цензура, политическите репресии и пълната недемократичност в Европа са реалната причина за случилото се в Нова Зеландия. На обикновения човек му е дошло до гуша от всички лъжи и античовешка политика, от рушащите се устои на обществото, от престъпленията, от страха, от разпадащите се социални структури. Брентън Тарант не е издържал на това и е решил, че животът му така и така няма перспектива, а това доведе до трагедията. Тези петдесет убити тежат на съвестта на всички борци за мултикултурно общество, либерали, правозащитници, платени от „Отворено общество“ драскачи и въобще всички разсейки на марксисткия тумор.

ОбратноСподели: