равносметката от изборите за еп 2019

29.05.2019 г.

На 26 май 2019 година в България се проведоха избори за представители в Европейския парламент. Резултатите на партиите излъчващи представители са както следва: ГЕРБ – 31%, БСП – 24%, ДПС – 16%, ВМРО – 7%, ДБ – 6%. От останалите Воля взима 3.6%, Атака, НФСБ и Коалиция за България (АБВ) по около 1%. Очакваното разпределение на мандатите е ГЕРБ да имат 6 депутата, БСП – 5, ДПС – 3, ВМРО – 2, а ДБ – 1. Като обобщение може да се каже, че ГЕРБ печелят тези избори с доста по-голяма от очаквана разлика пред БСП (които от своя страна обявиха, че са загубили вота). Големият победител е Демократична България, които напълно неочаквано се сдобиват с евродепутат със собствени сили. Не трябва да се пропуска и ВМРО, които напълно самостоятелно извоюваха много сериозен резултат в национален мащаб. Прави впечатление още ниската изборна активност – около 33%, особено ако я сравним с рекордната от десетилетия такава в Европа – около 51%. Интересен феномен също е доста масовото преференциално гласуване, което доведе и до реално разместване на партийните листи – при ВМРО вторият мандат отиде при Андрей Слабаков, който не е свързан с партията, но явно е припознат от много български гласоподаватели.

Какви са изводите, които можем да си направим?

  1. Българите не виждат алтернатива на ГЕРБ в БСП. Независимо от по-скоро грозната и „жълта“ кампания от страна на социалистите, скандалите разтърсили властта и довели до оставки, грубата намеса на президента в изборната кампания на страната на червените, на изборите се видя доста голяма дистанция между двете най-популярни партии у нас. Това е при положение, че на практика беше обещано провеждането на предсрочни избори у нас, ако БСП победи дори минимално ГЕРБ. Също така при такава уговорка, БСП имаше всички шансове да обере протестния вот, тъй като ако те бяха победили, това нямаше автоматично да означава тяхно правителство. Сиреч, всеки който мрази ГЕРБ и иска те да паднат от власт, независимо на кого симпатизира, можеше с чиста съвест да гласува за БСП. Това не се случи, нямаше протестен вот. Причината за това не е и няма как да е задоволството у българските граждани от управлението на ГЕРБ. Показват го всички социологически проучвания относно доверието в правителството, народното събрание и т.н.
  2. Националистическият вот е непреодолима сила. За разлика от ситуацията преди примерно 15 години, днес националистическият вот е абсолютно незаобиколим фактор в политическия ландшафт у нас. Сумарно националистическите формации у нас взимат близо 10%, което ги прави ако не 3-та, то поне 4-та сила. Да не забравяме, че в избори с такава малка активност, купеният и етническият вот се проявяват с особена тежест и нещата определено биха могли да бъдат различни на едни парламентарни избори. Статистически е много по-вероятно даден български гражданин, който не е пуснал своя глас тази неделя, да гласува на парламентарни избори за националистическа партия, отколкото за някоя от първите две (и почти невъзможно за ДПС – там не се гласува по съвест).
  3. Българите гласуват за националисти, но не и за руски агенти. Всеки български патриот, националист, родолюбец или както сам се определя, имаше възможност да пусне своя глас за поне 4 партии на тези евроизбори. За разлика от други случаи, този път те се явиха поотделно и можехме да сравним директно техните резултати. Изводът е, че въпреки щедрото финансиране от руското посолство, всички проруски партии имат абсолютно маргинален резултат. Вижда се, че независимо от кресливото им медийно присъствие, политическите водачи, които слагат интересите на Русия над тези на България, не срещат никакво одобрение сред българските националисти. Нещо повече, ВМРО получи в пъти по-голямо одобрение, въпреки че участва в управлението и носи негативи от това, и въпреки че лидерът на ВМРО е пряко ангажиран със сделката за закупуването на американски изтребители за ВВС, с всички последици от този факт. Това означава, че голяма част от десните избиратели предпочитат Западна ориентация на държавата, вместо връщане в руската сатрапия.
  4. БКП получи 71% от вота на гласоподавателите. БСП са официалните наследници на БКП, ГЕРБ са техният фалшив враг, а за ДПС няма нужда човек да гледа по-далеч от официалните документи, за да види, че са партия създадена от агенти на Държавна сигурност и работеща за техните собствени интереси (които са по-скоро в Москва, отколкото в Анкара). Ние няма да се уморим да повтаряме, че БСП и ГЕРБ са скачени съдове – когато единият губи популярност, другият я получава, като по този начин те създават перфектния баланс, който може да осцилира едва ли не вечно на нашия политически небосклон. Ако някой мрази ГЕРБ и иска на всяка цена те да изчезнат, то следва да се бори БСП да не съществува. Целият вот към ГЕРБ е вот на страха от това комунистите да не се върнат пак и докато друга политическа сила не измести другарите от второто място, обикновеният човек ще гласува за ГЕРБ. В момента, в който идиотщините на ГЕРБ писнат на прекалено много хора, БСП идва на власт точно колкото да открадне каквото може и отново да сдаде властта на ГЕРБ чрез режисиран театър (като разбира се едните никога и по никакъв начин не търсят сметка на другите). Това е целият механизъм на българския политически процес от 2009-та година насам и колкото повече българи го осъзнаят, толкова по-бързо ще успеем да се отървем от тази задушаваща хватка.
  5. Българинът търси алтернатива, но няма смелост да погледне по-далеч. Фактът, че едни полезни изкопаеми като хората от ДБ успяха да вземат мандат в Европейския парламент означава, че българският гласоподавател наистина се е уморил от цирка, който се върти от толкова време. Проблемът е в манталитета на обикновения човек (който пък е следствие от липсата на всякакви демократични инстинкти и/или опит). Средностатистически българинът обича да гласува за „победителя“, или най-точно казано не иска да гласува за „губещ“. Ето защо у нас много рядко се наблюдава естественият (органичен) процес по развитие на партия – от малка група хора, през 1%, 2%, 4%, 10% и т.н. Обикновено у нас малките партии си остават малки, а новите партии печелят ударно в началото и после сравнително бързо изчезват в небитието (спомнете си НДСВ и СДС, които от нечуваните в днешно време 50% на парламентарен вот, сега дори не се виждат в статистиката). Причината е, както казахме, не че българинът не иска промяна – иска я до фанатизъм и гласува за всеки месия със или без основание, а защото иска да е сигурен, че неговият глас няма „да се загуби“. Реалната логика е всеки да гласува по съвест без да се интересува дали партията, за която е гласувал ще вземе 20%, 2% или 2 гласа. Това иска обаче друг начин на мислене. Другият проблем (и той като мащаб е по-голям от всички други взети заедно) е, че когато гласоподавателя усети каква е играта, която се играе пред него и безнадеждността да гласува по гореописания начин, той въобще спира да гласува. Тук демокрацията изисква – ако наистина никой не ти харесва (от всичките партии и партийки у нас!), то тогава да създадеш своя такава. След като смяташ, че знаеш повече от всички други, то е редно да дадеш такава алтернатива на своите съграждани. Това е въпрос на чест и дълг на всеки гражданин, който по някакъв начин милее поне малко за своята Родина. Именно това направихме и ние. Нас не ни интересува колко сме и колко процента ще вземем на избори. Ние предлагаме алтернатива, която никой друг не дава. А именно – политическо движение основано от честни и неопетнени родолюбци, основано на принципите на националната отговорност и личната свобода.
ОбратноСподели: