задуха ли вятърът на промяната в европа

30.05.2019 г.

Преди 29 години, германската група Scorpions записа своя златен сингъл „Вятърът на промяната“ (“Wind of Change”) по повод падането на Берлинската стена и по този начин на Желязната завеса на Студената война. С други думи – краят на СССР и неговата “Империя на злото”. Днешното геополитическо, идеологическо и политическо разпределение на Европейския континент е коренно различно, но като че ли отново вятърът на промяната започва се усеща.

Повечето хора, в това число и уж политически образованите, изпитват големи трудности да разграничат политическото и идейното противопоставяне между отделните субекти, били те партии, нации, държави и дори цели наднационални блокове. Проблемът е разбираем, тъй като до преди един век подобно разграничение е било почти ненужно на междудържавно ниво. Споровете между държавите са били политически по своя характер – дадена държава иска нещо от другата с цел да облагодетелства себе си, било то земя, население, богатства, икономически и военни съюзи, търговски пътища и т.н. Това са неща, които се отнасят до въпросите на държавата, т.е. по дефиниция политически (от древногр. – „това което се отнася до държавата“). Но след Първата световна война съществува ясно изразено противопоставяне и на идейна основа, т.е. идеологическо. Пример за това са геополитически блокове през Студената война – комунистическият и капиталистическият блок.

Хората много често бъркат тези два фронта. Така например, днешните привърженици на комунизма автоматично асоциират себе си с Русия, която по своята същност е по-скоро обратното на червената идея – Путинова Русия е олигархичен капитализъм. Друг пример е фактът, че много от русофилите мразят германците, поради факта, че нацистката идеология някога е била водеща Германия, без значение че в днешно време Германия е много повече в марксисткия лагер, отколкото където и да е било другаде. Фактът е, че две държави могат да имат близки идеологии и въпреки това да се намират в политически конфликт, както и обратното. Разбира се, идеологиите принципно се подкрепят, но рядко това е за сметка на собствените им интереси.

Да се направи разбор на политическите интереси обхващащи нашата планета би изисквало написването на учебник. Дори описанието на ограничени региони като Балканите е много трудно да бъде съкратено до размерите на текущата статия.

От друга страна идеологическият фронт в Европа (а и не само) е много лесен за начертаване. Има две противопоставящи се сили тези които искат да унищожат народите, етносите, нациите и тези които искат да ги съхранят като уникални културни образувания.

Първите са привържениците на модерния либерализъм, който е просто извратено название на така наречения културен марксизъм. Вторите са тези, които ние наричаме националисти (но се срещат и други названия като „идентитаристи“), а по същество са оригиналните консерватори от времето на Френската революция. Между тези две сили има фундаментална разлика – едните признават съществуването на нациите, като природен (биологичен) феномен, а другите считат нацията за социална конструкция. Впрочем, тези последните считат и пола за социална конструкция (оттук идва и „джендърската“ идеология).

Произходът на модерния либерализъм (който някои много подвеждащо наричат „европейски ценности“) датира от 60-те години на ХХ век, когато комунистите в Западна Европа с горчивина в устата установяват, че няма нищо в икономическата сфера, което да обещават на хората, тъй като там и най-бедните хора живеят много по-добре от другарите в СССР. Практически всички „социални“ придобивки, за които те са се борили са били вече изпълнени и дори преизпълнени от европейските държави, в това число универсално здравно осигуряване, достъпно образование, норми на труд и т.н. По този начин те остават без опора за своята пропаганда и домогване до властта. Тогава „интелектуалците“ от т.нар. Франкфуртската школа създават концепцията за „културен марксизъм“, който цели на практика да дезинтегрира традиционното европейско общество – като започне от нациите, мине през семейството и стигне до личността. Те са идеолозите на равенството с цената на насилие, което минава през тяхното велико творение „мултикултурализмът“, т.е. на практика унищожаването на европейските нации, общества, идентичност, култура, история и обща памет. В днешно време тяхното най-видимо проявление е уникалната глупост за докарването на милиони мюсюлмански имигранти от Африка в Европа и форсирането на хората да търпят техните дивашки постъпки. Достатъчно е само да се сетим, че в много училища в Европа вече е забранено да се носят кръстове открито, за да „не се дразнят представителите на най-мирната религия на света“. Или за махането на коледните елхи от базарите, по същата причина.

Каквото и да си говорим, марксистите от Франкфуртската школа са били прави. За себе си, разбира се. Цялата същност на марксизма (комунизма, социализма, червената чума – вие си изберете) е да вземе от единия, за да даде на другия (като по пътя си удържи малко за свършеното!). И разбира се, няма как да вземе „на босия цървулите“, затова взима от този, които може повече, разбира повече, работи повече, знае повече. Ефектите от това са ярко видими през историята на миналия век (а и този!). Накратко – колапс, катастрофа, бедност, глад, смърт. Не е трудно за интелигентния човек да се сети, че да взимаш от този, който се труди, за да дадеш на този, който нищо не прави, винаги ще доведе до това никой да не работи, защото е все тая. Е, проблемът на тези господа е, че Европа по принцип е изградена от хора интелигентни и образовани. Затова тяхната тактика – да разрушат всички елементи на тази конструкция – е била изключително далновидна. На тях им трябват глупави, необразовани, първични хора – антитезата на великата Европейска цивилизация.

Проникването на тази отрова в европейската политическа система след Втората световна война е повсеместно. Почти навсякъде в Западна Европа на власт са точно представителите на културния марксизъм, дегизирани под най-различни имена – „демократи“, „социалдемократи“, „либерали“, „лейбъристи“, а дори и много от традиционните партии са такива само на хартия, докато на дело се вижда тяхното истинско лице. Ефектите от това проникване са видими, но в последните години (особено след Меркеловата политика на отворени врати към всякаква сган) станаха на практика нетърпими и единственото корумпираната политическа система и бруталната цензура по масмедиите възпират революцията, която да измете тази сган.

Последните избори за европейски парламент са доказателство за това. Алтернативни политически формации достигнаха рекордни, невиждани от половин век резултати и разтърсиха политическата система.

В Англия традиционните политически партии получиха разгром от Найджъл Фарадж и неговата UKIP, която макар да се позиционира повече като популистка, носи всички характеристики на националистическа и антимарксистка. Никога в политическата история на Великобритания не е имало такъв резултат на подобно политическо образувание.

В Германия управляващата партия на Меркел претърпя значителна загуба, а Алтернатива за Германия увеличи и разшири политическата си подкрепа. Само преди 10 години беше абсолютно немислимо крайнодясна политическа формация да има близо 11% на избори! И това е факт, въпреки безпрецедентните полицейски, медийни и политически репресии.

Във Франция крайнодесните на Льо Пен са първа политическа сила! Невиждан резултат в модерната история. Преди 2 десетилетия тази партия беше по-малка от българските националисти по онова време.

В Италия печели крайнодясната партия, участваща като партньор в правителството. Също уникален резултат от времето на Бенито Мусолини.

В Полша спечели управляващата партия, която медиите представят като нещо подобно на ГЕРБ у нас, но всъщност са крайнодясна партия, което не е тайна за никого нито там, нито другаде в Европа. Да не забравяме, че бюрократите от ЕС многократно ги заплашваха със санкции поради неясни за обикновения човек причини.

В Унгария се случи абсолютно същото като в Полша, там консерваторите на Орбан не се отличават съществено по действията си от крайнодесните формации. Трябва да отчетем и, че на трето място се нареди официалната унгарска крайнодясна партия – Йобик.

В Австрия, независимо от скандалите в правителството преди изборите и падането му след тях, управляващата заедно с крайнодесните партия на Себастиан Курц постигна впечатляваща победа. Това означава, че хората одобряват неговото управление, включващо крайнодесни министри. А да не забравяме, че и неговите собствени изказвания и действия кореспондират повече към крайнодясното, отколкото към центъра. Самият им коалиционен партньор, въпреки скандала, зае 3то място на изборите.

В Швеция ултранационалистическата „Шведски демократи“ спечели над 15%, с което се циментира в шведската политическа система

В Белгия крайнодесните постигнаха огромен успех и заеха второ място само на 2% от първите. И това е столицата на Европа, където десните партии без никакво правно основание са забранявани най-редовно.

В Латвия, Словакия и Хърватия крайнодесните също получават мандати и се явяват фактор в политиката.

На фона на пълната политическа пустош на националистическия фронт само до преди десетилетие, всичко това е повече от успех. Затова аз съм уверен, че „Вятърът на промяната“ пак започва да духа на Европейския континент и ние сме в началото на края на червения гнет на нашия континент!

ОбратноСподели: