нашата позиция относно македония

20.06.2019 г.

Покрай някои случили се наскоро събития, свързани с потенциалното членство на Република Северна Македония в ЕС, в публичното пространство отново излезе на дневен ред въпросът за историческата истина относно Македония. Политици и общественици от съседната ни страна за пореден път изрекоха куп лъжи и обиди и оскверниха паметта на собствените си деди за шепа сръбски динари сметнати по курса на руската рубла.

Да започнем с фактите. Македонска нация (народ, етнос) няма и никога не е имало. Населението на Северна Македония се състои от българи и албанци (плюс известен брой малцинства). Територията на Македония практически винаги е била българска територия, както и населението й. “Македонец” е българин от македонския край, така както шопите са българи от шопския край. Те са етнографски район на България. Независимо, че мнозинството от днешните македонци съвсем искрено се самоопределят като отделен народ, то тяхната кръв е българска.

Историческите доказателства за горното твърдение са прекалено много и очевидни, за да си губим времето да ги изброяваме тук. И без това повечето българи са ги учили в училище. Всички техни национални герои са се самоопределяли като българи. Всъщност почти цялата история на Царство България след освобождението е на практика история как да си върнем македонските земи и население. Затова са водени и Балканските войни, както и Първата световна война, пък и в някакъв аспект и Втората световна война. Цялата национална кауза на българите до трагичната 1944-та година е да обединят българското население в единна държава. Това се случи с Източна Румелия, върнахме част от Добруджа, но за съжаление големи територии в Турция и Сърбия останаха извън пределите ни, като най-тежката борба се води именно за Македония.

Как се стигна до сегашното положение, при което хора, чиито дядовци не са си представяли дори, че са нещо друго, освен българи, днес с пяна на устата обиждат и мразят собствената си народност? Македонската нация е единствената в света, която знае точната година на своето раждане – 1934. Тогава Комунистическият интернационал (Коминтерн) под вещото ръководство на Йосиф Сталин (и не малката помощ от безродника Георги Димитров) съчиняват теорията за македонска нация, с което да минират българската държава. Подобни идеи са съчинявани и преди това, основно от сърбите, които освен македонците по подобен начин се опитват да създадат „шопска нация“, като стъпка в отцепването и претопяването на тези части от България. Никой българин не трябва да забравя, че комунистите – включително българските – са в основата на това днес милиони българи да са забравили произхода си и ефективно да са откъснати от националното тяло. Много лесно може да се докаже и този факт, защото през времето на НРБ до последно се издават книги, в които изрично пише, че всеки български комунист трябва с всички сили да поддържа правото на национална независимост и самоопределение на македонците.

Трябва да подчертаем още едно обстоятелство. Практически от самото начало на българските усилия за освобождение на Македония – първо от Османската империя, а после от сръбско-гръцкото влияние, се канализират от ВМРО – организация създадена от българската държава (разузнаване), оглавена от български военни офицери. Организацията си поставя за цел създаването на независима македонска държава. Причината за това не е съществуването на македонска нация, а политическата необходимост – преценено е, че шансът за международна подкрепа за независима държава би бил по-голям, отколкото ако поставената цел е голяма българска държава. Да не забравяме, че ако България беше обединила всички свои земи, то тя щеше да бъде безапелационен господар на Балканите – демографски, индустриално, военно, политически и т.н. Разбира се, независимата Македония е щяла да бъда просто първа стъпка към присъединяването към Царството на последващ етап.

След 1989 година България пое политически курс спрямо Македония, който – трябва да се признае – е рядко последователен и премерен. Можем да го обобщим по следният начин – ние не се отказваме от историческата истина, настояваме за българският произход на македонците, но по никакъв начин не вредим на новата държава, а дори напротив – помагаме с каквото можем. Затова и веднага я признахме и по всякакъв начин спомогнахме за укрепването й. Това може да бъде обяснено и като продължение на оригиналната идея от времето на ВМРО. Друга метафора за това решение е „непослушното дете“ – ако едно малко дете се държи невъзпитано с родителите си, те не го убиват, нито се отричат от него, а подхождат с търпение. Така и ние разчитахме, че истината ще излезе наяве, и след като сръбският терор бъде отрязан, рано или късно, братята ни там ще се осъзнаят. Това е причината Република България да дава гражданство на македонците, базирано на „правото на кръвта“, т.е. на произхода. 

Тези надежди, обаче, до голяма степен се оказаха напразни. Сръбският гнет там не спря, нито комунистическият, нито руският. Русия никога не е искала България да е голяма и независима държава, затова още от преди революцията, тя винаги се е противопоставяла на нашето национално обединение, с помощта на Сърбия основно – да не забравяме Сръбско-българската война. Именно тези двете държави, в съюз помежду си, и в момента активно работят на политическия и пропагандния фронт в съседната ни държава. „Разделяй и владей“ е римският принцип, който те активно използват от повече от век, за да държат в подчинение България. Македонците не се опомниха, че са българи и взимаха гражданство само за да ползват облагите на ЕС.

Историята настрана, въпросът, който и в момента стои пред нас е какво да правим оттук нататък. Към момента България продължава гореизложената политика на невредителство и помощ с каквото можем, конкретно напоследък с идеята за Македония в ЕС за пореден път с идеята, че това ще я откъсне от руската орбита. Трябва да отбележим, че този път все пак опитахме да изгладим най-проблемните исторически спорове – без особен успех.

Ние от Национално движение „Лъв“ считаме, че този политически курс, макар и благороден като замисъл, е неефективен и на практика вреден за българските национални интереси. Македонците в македония са загубени за българската кауза и да продължаваме да водим тази битка е грешка. Да не забравяме, че именно заради борбата за Македония, България преживя най-тежките си национални катастрофи и загуби стотици хиляди българи по бойните полета. Ние трябва да приемем поражението и да сложим чертата – македонците решиха да са отделна нация, тогава нека да ги третираме като такава – не по-различно от гърци, сърби, турци или други. Никаква помощ в преговорите за ЕС, НАТО или каквото и да е, докато не престанат с държавната пропаганда на лъжи. На всяка тяхна обида – реципрочни дипломатически мерки. Край на раздаването на паспорти – който се опомни от тях, че е българин, трябва да живее  и работи в България 10 години и да говори българската книжовна форма. И без това, в момента паспорти получават колкото македонци, толкова и албанци, с което си вкарваме троянски кон в държавата. (Да не забравяме печалната роля на българската политическа партия „ВМРО“, член на която продаваше за няколко хиляди евро български паспорти на хора от всякакъв етнически произход!)

По този начин, може би най-накрая реалността ще стресне българите в Македония и те ще проумеят колко шизофренично, неадекватно и безумно е целокупното им поведение. За тях изборът е само един – между това да станат част от Велика Албания, или да се върнат при Майка България.

ОбратноСподели: