избори без избор

30.09.2019 г.

Наближават местните избори в България. Както всички избори от много отдавна и тези са плод на умело социално и политическо инженерство. Накратко, властта се върти измежду едни и същи хора, едни и същи фамилии, кланове, “обръчи” и тъй нататък. Този факт много лесно се проверява по резултатите от изборите – ако някога се появи нов властови център у нас, той най-напред ще се разправи с досегашните такива. Това би означавало най-напред ревизия на всичко случило се в последните десетилетия. А това от своя страна означава арести, разследвания, съдебни дела, осъдителни присъди. На второ място, това би означавало отрязване на пъпната връв, която храни целия този престъпен синдикат. Последното би се отразило в много голяма степен на определени браншове от българския бизнес. И би станало очевидно за всички в България (а и не само). Докато тези две неща (или поне едното) не са се случили, у нас не може да се говори за истинска смяна на властта, независимо как изглежда отвън. Максимум можем да се съгласим, че някой от главните актьори на постановката е бил пенсиониран/уволнен.

Поради особеностите на нашата демокрация, българинът винаги гласува за а) по-малкото зло и б) за този, който има шанс да спечели. Сам по себе си, този факт е печален и най-неприятното е, че ние сами сме си виновни за него. Обикновеният гласоподавател не е узрял за подобен тип демокрация, при която медиите, партиите и политическата власт са в ръцете на едни и същи хора, а цялата страна е разграден двор за чуждите разузнавания. Обяснението е просто – хората не са тренирани, образовани или подготвени да разпознават лъжите, заговорите, измамите и схемите, които са оръжието на властовите центрове, генерирани от бившата Държавна сигурност и българската комунистически партия. В интерес на истината, по-голямата част от хората нямат нито времето, нито желанието, нито възможностите да разследват и изобличават управляващата клика у нас. Затова ние призоваваме към изборна култура, а именно – човек би следвало да гласува само за партия, движение или личност, зад която застава на 100% – и като идеология, и като морал, и като качества. Това означава край на гласуването за “по-малкото зло” и псуването 4 години пред телевизора. Това означава, обаче, и много по-голяма ангажираност на отделния гласоподавател. Той трябва да познава кандидатите, за да може да избира между тях и то не само от новинарската емисия, вестникарските статии или жълтите сайтове. Хората трябва да се запознаят с политиците, които ги представляват – на среща с избиратели, в партийните централи, на митинги. Ако и тогава вече, измежду десетките малки и големи политически формирования у нас, никой не му се струва подходящ, ако никой не е по-знаещ, по-морален, по-способен от него, то тогава гласоподавателят трябва да се превърне в кандидат или поне в политически активист. Това е и което ние от национално движение “Лъв” направихме. Алтернативата на тази изборна култура е блатото, в което е затънала страната ни – никой не се интересува (но всеки разбира!), никой не се ангажира с нищо (но критикува, че другите не си вършат работата) и всеки е недоволен от всички (но пак гласува за тях).

Логично, на следващите избори за кметове у нас, най-голяма тежест се дава на изборите в столицата. Според изборните “експерти”, централната власт у нас се взима като се започне от София, което може и да е вярно, тъй като гласоподавателите в София са най-голямата представителна извадка на гласоподавателите в цялата страна просто заради бройката си. От друга страна, внимателно прокараните през медиите становища, социологически проучвания, “електорални нагласи” и прочие, на практика вече класираха на първите две места досегашния кмет на града – Йорданка Фандъкова, и доскорошния омбудсман Мая Манолова. Което, както вече споменахме, на практика означава че огромната инертна маса гласоподаватели са медийно-подготвени вече да избират между тези два кандидата. А медиите се държат от едни и същи хора, което само по себе си вече ни казва тези хора подкрепят ли или не тези кандидати.

Що за кандидати имаме? 

От една страна госпожа Фандъкова. Дългогодишен кмет на София, а на практика изпълнява ролята на говорител/PR на Бойко Борисов по отношение на столицата. Никой в страната не се и съмнява, че всяко нейно решение всъщност е спуснато “отгоре”. Но независимо дали тя взема решенията или не, тя носи отговорността за тях. Така работи политиката. Ние сме изразявали вече отношението си към нейното управление на столицата. За нас то е пагубно и с толкова тежки последствия, че е почти непоправимо. Това, което ГЕРБ правят в София са две неща. Да позволяват безконтролно презастрояване (за което прибират едни добри пари) и да източват общинския бюджет чрез непрестанни (и некачествени) ремонти на завишени цени. 

Презастрояването на практика унищожава града. Замърсения въздух е следствие единствено и само на този факт. Кремиковци бълваше за ден повече отрови от всички печки за една година, но го нямаше високото строителство да пречи на теченията. Задръстванията, липсата на детски градини, училища, дори елементарни градинки и паркове за децата – всичко това е поради безхаберното строене на казарми без никакъв архитектурен или градоустройствен план. София няма нов парк от десетилетия, а градът е нараснал многократно. Всичко това не са просто “глезотии” или прищевки на хората. Градската среда е ключова за качеството на живот, особено що се отнася до отглеждането и възпитаването на деца. Мнозина (и то високоплатени) българи бягат от страната не заради липсата на финансови възможности, а заради липсата на нормална среда за пребиваване.

Другият проблем – неадекватната поддръжка и развитие на инфраструктурата, освен че е чисто и просто кражба от нашите пари, е фактор, който задълбочава проблемите на презастрояването. Много хора са склонни да гласуват за нов мандат на Фандъкова, защото “тя поне прави нещо”. Тези хора пропускат, че кметовете не са там за да си седят в кабинетите, ами са избрани за да “правят нещо” и това “нещо” те го правят с наши пари, а получават и собствените си заплати от тях. И когато за едно нещо, което струва 1 лв, те дадат 3 лв, то положението не е “ама все пак имаме нещо за 1 лв”, ами е “откраднаха ми 2 лв”. Аз не си представям някой човек да продължава да пазарува в магазин, в който го лъжат трикратно в цената, въпреки че “поне нещо взима” оттам. Отделен е и въпросът колко точно е това, което ГЕРБ са направили в София за десетилетието, в което управляват. Нито България, нито София или който и да е град у нас, са в положение да се задоволяват с “нещо направено”. Ние имаме да наваксаме много десетилетия в нашето развитие и това може да стане само с бързи темпове, изпреварващи градовете в Европа или Северна Америка. Има ли някой, който да вярва, че София като градска инфраструктура се развива с по-бързи темпове от, да речем, Цюрих? Да не забравяме, че бюджетът на София практически се е удвоил за последните 10 години и почти учетворил за последните 15. Но за сметка на това, 10 години вече чакаме за завършена Южна дъга на Околовръстното…

След всичко това, човек би очаквал, че опонентът на Фандъкова почти по инерция би трябвало да е по-добър от нея. Но не са такива плановете в управляващите кръгове. Срещу Фандъкова се изправя Мая Манолова с подкрепата на всички леви сили у нас. Т.е. столичният избирател е изправен пред следният избор – или продължава това, което си правим досега, или за първи път ще си изберете комунистически кмет. Само от тази постановка става ясно колко абсурдна е цялата театрална постановка! Същото беше и при изборите за президент – за да изберем Радев, ГЕРБ предложи абсолютно неизбираемия кандидат Цецка Цачева!

И въобще, ако се абстрахираме от червената партийна линия, коя въобще е Мая Манолова? Цялото общество я знае като “сестра Галева”, заради известната снимка с още по-известните мафиоти, които пък са в неизвестност. Аз не си представям западен политик сниман на такава снимка с престъпници, който да претендира за какъвто и да е пост от този момент нататък. При изваждането на такъв компромат, всеки разумен човек би се скрил много надалеч, подавайки си оставката от всички обществени постове и завинаги прощавайки се с публичната си дейност. У нас все едно нищо не се е случило. И въобще що за партия може да подкрепи такава личност, и що за електорат може да гласува за нея? И то точно този електорат, който обвинява Бойко Борисов, че е “мутра”! Е, а вие какви кандидати предлагате? Мутреси? 

След това, Мая Манолова беше яростен защитник на правителството на Орешарски, включително на решението за избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС! Тя защитава назначението на известен мафиот за ръководител на органа, който следва да се бори с корупцията у нас. Това решение доведе до най-яростните протести от 15 години насам у нас (всъщност единствените истински протести)!

За личните драми на госпожа Манолова не бих искал и да отварям дума. Има достатъчно записи от парламентарните заседания с “пощипвания” между нея и колегите й. Но няма да пропусна да изтъкна факта, че Мая Манолова стана омбудсман с гласовете на партия ГЕРБ, което значи с пряката благословия на Бойко Борисов! Нещо, което и той не скри, когато “омбудсМая” обяви кандидатурата си за кмет. Значи, какво имаме – комунист, подкрепен от всички леви партии у нас, защитник на правителството на Доган и Пеевски (ДПС), приятелка на известни престъпници, обявени за издирване, избрана на държавен пост с гласовете на управляващата партия. И това е опозиция?

Българи, единственото полезно нещо, което може да направите на тези избори е да направите по-трудна тяхната победа. Вие няма какво да губите – дали ще пуснете бюлетина за един или за друг, усилието за вас е едно и също, но на тях ще им струва по-скъпо да спечелят. 

Гласувайте не за по-малкото зло, а за нови хора!

ОбратноСподели: