10 ноември

10.11.2019 г.

Навършиха се 30 години от знаковото събитие в най-новата българска история  – падането на комунистическия режим и излизането на България от орбитата на съветския съюз. И до ден днешен обаче „10 ноември“ е повод за разделение сред българския народ, вместо да се превърне в символ на свободата, така както Германия например празнува своето обединение. Причината за това е, че пропагандата у нас създаде изкривен образ за случилото се преди три десетилетия, въпреки че много българи са все още живи свидетели на събитията.

Какво точно се случи на 10.11.1989 г. в България? Формално погледнато – вътрешнопартиен преврат в управляващата комунистическа партия. Определени кръгове се отърваха от дългогодишния диктатор Тодор Живков, за да вземат властта за себе си. Именно това е поводът за мита,  че на 10 ноември нищо не се е случило, че народът нищо не е направил, че хората не са се борили за свободата си и са я получили даром. Нещо повече, някои стигат до там да твърдят, че всъщност българският народ не е искал промяна, а тя е наложена отвън. Излиза, че едва ли не „гнилият капитализъм“, американците, европейците или марсианците са провели „активно мероприятие“ и са разрушили идилията у нас.

Това обаче не е всичко, което се случи преди 30 години. Да, вярно е, че промяната у нас се случи контролирано от БКП. Комунистическата номенклатура изигра картите си така, че да остане на власт и след края на „народната република“. Но това не се случи просто така, от нищото. Комунистите бяха принудени да изиграят целия този театър, защото и с него, и без него, СССР, СИВ, Варшавския договор, „народните демокрации“ и всичко свързано с тях си отиваше безвъзвратно на бунището на историята. 10 ноември е просто датата, на която официално се случи това, което свободните хора си бяха извоювали вече, по един или друг начин. Комунистите в цяла Европа видяха предните дни, че нито със сила, нито с лъжи могат вече да удържат милионите нормални хора. Границите паднаха, падна и Берлинската стена. Цяла една държава на практика престана да съществува – Германската демократична република – и целият репресивен апарат на тоталитарните държави не беше достатъчен да обърне този процес. Ако у нас БКП не бяха демонтирали НРБ, то рано или късно, след ден или след година, хората щяха да излязат и да го направят вместо тях.

Горното е и обяснението на целия така наречен „преход към демокрация“. Комунистите разбраха, че тяхното време е свършило и решиха те да извършат необходимите промени, за да останат на власт, маскирани като демократи и бизнесмени. Червените знаеха за неизбежния си край от много отдавна. Още през 70те години на всички икономисти с малко здрав разум в СССР им е станало ясно, че социализмът като икономическа система е неустойчив. Изплувала е очевидната истина, че рано или късно, те ще фалират и ще доведат народите си до истински глад. Но комунистическата номенклатура не е създадена на принципа на идеята. Напротив, те се формират като организирана престъпна група, клика или най-просто казано – банда. Ако човек защитава дадена кауза и в даден момент установи, че каузата му е била грешна, то логичното е този човек да се оттегли (да не говорим, че би следвало и да се извини). Не и бандитът, и със сигурност не и комунистът. Техният генезис от самото начало е престъпен, те никога не са вярвали в собствените си идеи и затова нито за момент не се двоумят да ги захвърлят, ако личната им изгода го изисква.  Това беше и целият им замисъл – в СССР, а и в България. У нас доказателства за подготвяната смяна на режима са създадените задгранични фирми под контрола на държавна сигурност, чрез които държавата бе ограбена. Но трябва да бъдем честни и да признаем, че те нямаха и друг избор. Ако бяха оставили властта да премине в ръцете на честни хора, то те всичките щяха да отидат в затвора, да не говорим че нямаше да имат огромните богатства, които откраднаха от народа. Не, господа червени шамани, ако някой е организирал демократична революция у нас, това е било вашата партия.

Всичко това обаче не е повод да омаловажаваме 10 ноември като знакова дата. Независимо как точно се е случило, фактът е, че България престана да бъде комунистическа тоталитарна държава и обикновения човек вече можеше сам да решава какво да учи, какво да работи, къде да живее, къде да почива, какво да чете, каква музика да слуша и какви вицове да разказва. Младото поколение днес е дотолкова свикнало с тези свободи, че не може изобщо дори и да си представи какво е да ги нямаш. И ако някой е склонен да се раздели със свободата, защото хлябът е бил 30 стотинки или билетът за рейса – 6 стотинки, то този човек е достоен за съжаление, защото той счита собствения си живот за не по-ценен от този на животните, отглеждани за месо. Иначе казано – той е скот по душа.

Но дори и да приемем, че всичко през онова време е било прекрасно, да забравим за всичката мерзост на най-мракобесния строй измислян някога, то трябва едно нещо да стане ясно: социализмът вече беше фалирал и колкото и да се бяхме опитвали, нямаше как да го реанимираме. Това е и конструктивният дефект на комунизма, той може да съществува само като „икономика на обира“, т.е. само докато има откъде да краде. Всъщност, най-добре го е казала Маргарет Тачър – „Проблемът със социализма е, че рано или късно ти свършват парите на другите хора“. Колкото и хубаво да се е живяло през социализма, то е било живот на кредит, който дойде време да се плаща в един момент и тогава „приказката свърши“. Да възхваляваш този икономически строй е все едно да се радваш на човек, който сяда в ресторант и поръчва каквото се сети, а когато му връчат сметката, няма пари да си я плати. 

В крайна сметка 10.11.1989 година е една светла дата. За много неща можем да съжаляваме, много неща можеше да се случат по друг начин, можехме да сме много по-съвършени като общество, политика, строй, но това, че нещо е могло да бъде по-хубаво, не означава, че трябва да го отричаме.  Да, комунистическият „елит“ остана да управлява България, но вече не можеше да бъде тоталитарен елит, а беше принуден да мимикрира, да лъже, да прави всякакви циркове и дори да се крие, защото светът – а с него и родината ни – се бяха променили. Междувременно всички ние днес можем поне да се борим за по-добро бъдеще за децата ни, без да имаме срещу нас чудовищната репресивна машина на съветската диктатура. Днес, ние – като народ – сме свободни. Свободни сме да избираме, да грешим, и да си носим последствията от грешките. Но това е наш избор, а не на шепа склерозирали старци, чиито единствени достойнства са безскрупулността и липсата на човещина. Аз лично съм щастлив, че имам този избор. Затова, братя и сестри българи, честита 30-годишнина от падането на комунизма в Европа! И дано остане завинаги на боклука на историята, където му е мястото.

ОбратноСподели: