habemus prosecutorem

30.11.2019 г.

Имаме си нов главен прокурор! Тягостната и прекалено проточила се сага приключи, след като и президента Радев подписа указа за назначаването му. Не че можеше да не го подпише, противно на това, в което вярват от неговата партия. Въобще, всички социалистически президенти на България имат трудности да разберат правомощията си или пък може би просто им е непривично да спазват закона. И протестите спряха още преди да успеят и да трогнат някого, независимо от блокадите, от шествията и така нататък. Този факт, впрочем, показва само, че когато господин Борисов има изгода много дълбоко се вслушва в „гласа на народа“, но когато не му харесва, може да го подминава без каквито и да е скрупули. И това не е първият път, когато министър-председателят остава без последствия дълги и справедливи протести. Това може да ни говори много за това дали предните му оставки като премиер не са били прецизно пресметнати, че КОЙто трябва да свърши каквото трябва.

При всички случаи, честито на Иван Гешев. Ако не друго, поне фамилията ще стряска някои от по-възрастните комунисти у нас. Но това е малка утеха за факта, че имахме избор на главен прокурор само с един кандидат. Това надминава изпълненията и на БКП, те поне за парлама си имаха БЗНС, че ако не друго в бюлетината да има две имена. Въпреки протестите от страна на другите политически партии, на определени кръгове в съдебната система, на НПО-та и на гражданите, Бойко Борисов упорито си прокара собствения кандидат. И ние знаем, че това е така, и той знае, че всички го знаем. Публична тайна му казват на това положение. Иначе за пред хората, „прокуратурата е независима“. Всъщност, именно от там започва проблема, но за това след малко.

Най-напред, искаме да се уточни кой е Гешев. Това е човекът, който покри делото КТБ. Ни повече, ни по-малко. Не просто участник в това дело, който да поеме някаква вина, именно той лично отказа да привика съответните обвиняеми и да се съобрази със съответните доказателства, ефективно блокирайки работата на съда. За да разберем кой е Гешев, просто трябва да разберем кого прикри той, т.е. да си отговорим на най-ключовият въпрос в политиката „на кого е изгодно“. КТБ е със сигурност най-голямата кражба от страна на българския политическия елит поне през този век. Това бяха пари на българските данъкоплатци (парите на държавата) и на български граждани, които бяха източени към фирми със съмнителна собственост. КТБ беше надута с държавни средства до 4-та по големина банка в България по времето на ГЕРБ, а беше ограбена по времето на БСП и правителството на Орешарски. Фирмите, които получиха кредити на стойност милиарди левове, са свързани с Делян Пеевски, с ГЕРБ, БСП и ДПС. Това можем да научим лесно от приложената като доказателства вътрешна кореспонденция в КТБ, между собственикът й и негови служители. Отделно, пряко намесена е и руската връзка. КТБ към момента е собственост на руската ВТБ, която е дълбоко свързана с властта в Руската федерация. Ключов свидетел по делото на КТБ е Николай Малинов, същият който е обвинен в шпионаж у нас, и награден лично от Путин. При едно по-детайлно разследване биха излезли и още много интересни факти. Но ето на кого е изгодно — на всички от управляващата клика у нас. Всички са дълбоко бръкнали в кацата с меда — и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и псевдоолигарсите зад тях, и руските им господари. И момчето, което замете всичко под килима, си заслужи с право поста главен прокурор на Република България. Той е сигурен кандидат за „наш човек“ на този пост, защото е толкова затънал, че не би си и помислил да започне някакво реално разследване срещу български политици или въобще други „наши хора“. Бойко Борисов се готви да се пенсионира и му трябва протекция, а главният прокурор у нас удобно има 7-годишен гарантиран мандат. Също и неограничена власт върху своите подчинени. Т.е. той е независим, както и цялата ни съдебна система.

Именно от тази „независимост“ на съдебната система (съда и прокуратурата) тръгват и всички беди у нас. Ако трябва да посочим една гнила ябълка в българската държава, то това би било именно тази система. Ако реформираме съда и прокуратурата, то ще променим из основи цялата държава. Както в Румъния казваха (и направиха!) — изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало. Ако помислим мащабно, няма да бъде далеч от истината да кажем, че всички беди у нас са вследствие на неработещата правораздавателна система. Обикновеният българин в обикновения си делничен ден не страда от глад, нито от факта, че не може да си купи нова кола, както се опитват да ни обяснят някои. Обикновените хора у нас страдат, че всеки може да прави каквото си иска и е безнаказан. Като започнем от циганите, които дерибействат по малките (и не толкова малките) населени места, както и турчин не го е правил, минем през липсата на всякакъв контрол върху движението по пътищата и стигнем до политическата клика, която краде с невероятни темпове (основно от същите тези пътища), навсякъде ще видим, че ако имаме адекватни прокуратурата и съд, то всички тези проблеми биха били решени от тях. Но дори и от икономическа гледна точка може да се погледне. Не са много чуждите компании, които биха рискували да инвестират у нас, при положение че имаме дефакто неработещ съд. Да припомним срамния факт, че синът на Ото фон Хабсбург, последният император в Европа, беше обран чрез един нотариус и един съдия — с фалшиви документи си прехвърлиха собствеността на групата ВАЦ (вестниците „Труд“ и „24 часа“). Чудно ми е кой ли в крайна сметка получи собствеността там?

Реформата на съдебната система е най-лесната от всичките реформи. За там не са необходими много средства, нито има голяма група от хора, която да бъде засегната. Грубо казано, дори и да уволним всички съдии едновременно, пак няма да се случи кой знае какъв социален трус. Те дори и на протест не могат да се съберат, че да не ги пребият с камъни случайните минувачи. Всичко, което е необходимо е свързано с организационно-кадрови преобразувания. И все пак тази реформа не се случва. Защо? Има два варианта. Или на някого му е удобно нещата да са в това състояние, или не знаят как точно да го направят. Аз си мисля, че и двете са верни. Тези, които са на власт не искат нищо да се променя, а тези които искат нещо да се промени — не знаят как.

Ние, обаче, знаем как. Не е трудно  и не иска нищо особено, освен така наречената политическа воля. Проблемът на българската съдебна система е, че тя е почти уникална в световен мащаб. Политическата необразованост в България доведе до ситуация, при която се злоупотреби с понятието „независимост“. Трите власти трябвало да бъдат независими. Звучи много хубаво. Но някой сеща ли се за случай, когато думичката „независимост“ се спряга пред някоя от другите власти, освен съдебната? Да сме чули, че министър-председателят не трябва да се съобразява с решенията на парламента, защото е „независим“? А парламентът да приема каквито си иска закони, защото е „независим“? Чули ли сме някога, че протестите срещу дадено правителство са безпочвени, защото то е „независимо“? Не, дами и господа, властите се казва, че са независими, защото имат строго определени сфери на деяние, а не защото никой не им се бърка в работата.

Всички власти в България трябва да са зависими от суверена, а това е българският народ.

В момента единствената власт у нас, която по никакъв начин и по никакъв повод не се отчита пред българския народ, е съдебната власт. За там няма избори, нито има парламентарен контрол, какъвто има правителството. Каквото и да направи един съдия или прокурор, независимо колко е незаконно, неморално, несправедливо, той отговаря само и единствено пред собствените си колеги — другите съдии или прокурори. И преди някой да ми каже, че Висшият съдебен съвет у нас се избира чрез квоти, ще побързам да уточня, че политическите квоти в България не могат да променят състава на ВСС, тъй като той се състои от 25 члена, като парламентът избира само 11 от тях. Дори и на парламентарни избори една партия да спечели 100% от гласовете, тя все така ще е неспособна да контролира какво правят там, а в съдебната система единствено Висшият съдебен съвет е способен да накаже съдия, който не се справя със задълженията си (или е корумпиран, да речем). Разбира се, никой не си мисли, че съдиите у нас са действително независими и политическата клика няма влияние върху тях. Напротив! Съдиите са политизирани дори повече, отколкото на други места. Разликата е, че системата им позволява а) да са безотговорни в действията си и б) политиците да вдигат удобно рамене, когато им се посочи неработещият съд.

Не ми е известно за съществуването на държава в света, която да има подобна организация на съдебната власт. Поне в демократичните „западни“ държави такава система не се прилага никъде. Дори и в Русия, съдиите не се самоизбират. Навсякъде, във всички съдебни системи на развитите държави в света, има някаква форма на контрол от страна на народа. При някои, съдиите и прокурорите се избират мажоритарно на преки избори. При други, парламентът определя състава поне на Върховния съд (който обикновено изпълнява функциите на ВСС у нас, т.е. назначава, уволнява, наказва, поощрява съдиите от по-долни инстанции). Там, където има мандатност, има предвидена и процедура за т.нар. „импийчмънт“, която се води отново от парламента. Що се отнася до прокурорите, много е рядко те да бъдат част от съдебната система, въобще. Главният прокурор най-често е част от изпълнителната власт, т.е. член на правителството и като такъв се избира наравно с всички министри.

Затова, ние предлагаме да се реформира изцяло съдебната власт у нас, с необходимите конституционни промени, като: 

  1. Членовете на Висшия съдебен съвет да се избират изцяло от парламента, да подлежат на парламентарен контрол, без мандатност.
  2. Главният прокурор като институция да премине към правителството и да се приравни към министерския статут.

Да, добре ни е известно, че така ще се улесни управлението на съдебната система от страна на политическата партия, която е на власт. Но и в момента политическата клика у нас управлява съда и прокуратурата. Разликата ще настъпи в момента, когато ние ще управляваме. И тогава искаме да можем да изправим пред хората един по един всички корумпирани съдии и прокурори, а тези които си вършат съвестно работата — да им дадем шанс да поправят системата отвътре. Със сегашната структура, това не може да се случи.

ОбратноСподели: