газови потоци

20.01.2020 г.

Темата за газовите потоци в Европа отдавна е модерен шлагер, който периодично се завърта интензивно по медиите у нас. Има и защо – доставката на газ е много повече от обикновен бизнес. Въобще световният енергиен пазар не е истински „пазар“, а е геополитически въпрос. Затова и когато гледаме трогателни сцени с участието на българския премиер Бойко Борисов, Путин и Ердоган, е редно да обърнем повече внимание на случващото се. Откриването на „Турски поток“ не е просто поредното „рязане на лента“, каквито Борисов много обича, а е заявка за позициониране на България на световната сцена. Оставяме на страна срамния факт, че българският министър-председател не смееше да пипне символичното кранче на тръбата, та се наложи лично Путин да го насърчи да участва и той. Това не е просто срамежливост от страна на Борисов, а реално показва взаимоотношенията между тях. Руският президент му разрешава да направи нещо и той с ентусиазъм се заема, за да се подмаже на началника си.

Много се е изписало и изприказвало по отношение на строежа на новите газопроводи – Северен поток (1 и 2), Южен поток, сега Турски поток. За обикновения човек е възможно обаче да убягват някои базови факти. Газопроводът не е просто една обикновена инфраструктура, както например магистралата (въпреки че и с магистралите понякога не е съвсем просто). Ако някоя държава иска да построи магистрала между, да речем, София и Скопие, няма никаква логична причина някой у нас да недоволства, независимо кой дава парите. Газовите връзки са съвсем друго нещо, обаче. Всички гореспоменати проекти представляват начини Русия да подсигури продажбата на газ към Европа. А това, както ще уточним по-надолу, е от ключово геополитическо и икономическо значение за руската държава.

След като европейският континент беше потънал в руини след две световни войни, някои действително умни европейски лидери седнаха на една маса и взеха да мислят какво да се направи, така че повече да не се допуска разрушението на европейските държави, от което в крайна сметка печелят всички неевропейски сили. Идеята, до която достигнаха, беше изключително проста и много ефективна. Те съобразиха, че мащабни войни от рода на световните са възможни само при изключително напрягане на икономиките на воюващите държави. Невъзможно е да водиш „тотална“ война без в това да е впрегната цялата индустрия на страната. Нещо повече – икономическата мощ играе не по-малка роля от военната за спечелването на такъв тип война. Изхождайки от това, европейските държави, и най-вече основните континентални сили – Франция и Германия, решиха да направят икономиките си взаимозависими. По този начин нито една от тях няма да е способна да води война срещу другата без да увреди собственото си стопанство. Казано по прост начин – ако и двете държави имат една корпорация, която произвежда самолети, и двигателите се правят в Германия, а фюзелажа – във Франция, няма как Германия да започне война и да произвежда сама тези самолети. Тази концепция доведе до създаването на Европейската общност за въглищата и стоманата, а от тази общност в крайна сметка се появи и Европейският съюз. Мисля, че всеки би се съгласил с мнението, че тази идея – по един или друг начин – постигна абсолютен успех. Не се е случвало и е практически немислимо държави в Европейския съюз да водят война, нито дори да имат неприязън помежду си. Икономическата зависимост означава невъзможност за политическо противопоставяне между държавите.

Как това засяга въпросът с газопроводите от Русия към Европа? Един газопровод струва колосална сума, а с неговото изграждане и експлоатиране се ангажират както крупни икономически субекти в съответните държави, така и самите правителства. Никой няма с лека ръка да похарчи милиарди за нещо, от което после да се откаже с лека ръка, независимо дали е редно да го направи, или не. Най-малкото, определени кръгове от бизнеса и политиката, които се облагодетелстват от такъв проект (а такива винаги има повече от достатъчно) ще лобират до последния си дъх това да не се случва. Нека да не забравяме факта, че бившият канцлер на Германия е служител на Газпром. Нито Герхард Шрьодер, нито Газпром биха участвали в тази доста срамна корупционна схема, ако Северен поток 1 не беше от такова голямо значение за Русия.

На практика, изграждането на газови връзки за пренос на гориво от Русия към Европа, означава поставянето на европейските държави в зависимост от Русия. У нас много добре знаем какво означава това. Бедната България плаща на великата Русия най-скъпия газ в Европа. Защо? Защото ние сме 100% зависими от руския газ. От това страда и енергетиката, и бизнеса, и обикновените потребители. Трябва да се вметне и впечатляващият факт, че американският втечнен газ, докаран с кораби от другия край на света, е по-евтин за България от руския в момента. Изграждането на многомилиардни енергийни инфраструктурни проекти, улесняващи търговията с горива на Русия към Европа, прави точно това, което подчертахме по-горе – поставя Европа в положение на икономическа зависимост от Русия. Тази зависимост не е същата като идеята на Франция и Германия за обвързване на икономиките им, защото е еднопосочна. В горния пример със самолетостроенето, и двете държави държат ключов компонент, който не позволява едната да е независима от другата. В случая с руския газ, Русия държи производството, а от нас се иска само да плащаме.

Какво би се случило, ако тези газопроводи не се изградят? Много просто нещо – страните в Европа ще трябва да търсят алтернативи на руския газ, като или го купуват от други производители, или намалят потреблението чрез оптимизация на индустрията и енергетиката. Това може и в краткосрочен план да е по-скъпо решение за бизнеса, но в дългосрочен план избягва зависимостта от една държава, която многократно е показала, че не мисли доброто на Европа и не се интересува нито от историческата правда, нито от международните закони или страданията на хората.

В геополитически аспект, ситуацията е още по-отчетлива. По-голямата част от руския газ минава през Украйна, а ако говорим истината в прав текст, Русия иска да унищожи украинската държавност и да я присъедини обратно към себе си. Нещо, за което украинците не желаят и да чуят, вследствие на спомените за руските издевателства над тях. В момента Украйна държи ключово „кранче“ в ръцете си, тъй като Русия икономически е една шега и се издържа преди всичко от продажбата на газ. Ако украинците решат могат да блокират голяма част от продажбите им към Европа. Печалбите на една държава от транзита на газ са практически смешни и това не би им се отразило съществено. Единственият проблем е, че европейците и самите украинци ще останат без газ. Ако не беше този факт, Крим нямаше да е „наш“, тъй като Русия би била на колене точно след 1 година, а Путин щеше да е в трета страна, прибирайки си откраднатите десетки милиарди от швейцарските банки. Ето един пример как елементарният факт на наличието на газопровод реално доведе до невъзможност Украйна да защити териториалната си цялост, тъй като е поставена под икономическа зависимост. А какво би било, ако Европа (и Украйна) не зависеше от руския газ? В обобщение, построяването на руските енергийни проекти би довело до позиционирането на европейската икономика в подчинено положение спрямо Русия и би отслабило драстично независимостта на Украйна. Германските политици нехаят за този факт, дали защото са дълбоко корумпирани и в зависимост от руските служби (да не забравяме, че Меркел е член на германската комунистическа партия, а за Шрьодер вече споменахме), или защото имат такава геополитическа доктрина, няма практическо значение за нас. Русия винаги е считала България за „Задунайска губерния“, винаги се е противопоставяла на независимостта ни и винаги се е стремяла да ни навреди, особено в последните 75 години, когато червените престъпници управляват и тук, и там.

ОбратноСподели: