корона от тръни

11.05.2020 г.

През 2020-та година човечеството беше връхлетяно от невиждана в модерната история опасност – така добре известната на всички ни вече пандемия от COVID-19. Поне две поколения хора никога не се бяха сблъсквали с криза от такъв мащаб, последиците от която тепърва ще се видят. Много от тях често пъти отхвърляха с лека ръка възможността за катастрофи от такъв ранг. Разбира се, все още между нас има и хора, спомнящи си последната световна война, но техният глас не се чува от по-младите, както винаги е било.

Сравнението с Втората световна война не е пресилено. Независимо от причината за възникването на пандемията от коронавирус, всички практически ефекти от нея са идентични с резултатите от биологична война и то от световен калибър. Като дребна забележка ще вметна само, че на практика видяхме, че биологичното оръжие не може да бъде употребено в локален или регионален конфликт, защото изключително бързо то се превръща в глобален проблем. Днес можем да анализираме (и сигурно множество военни аналитици точно това правят в този момент), използвайки реални данни, цялостното развитие на една биологична война. По тази тема може да се говори много, но аз ще се огранича с подчертаването на факта, че на практика всички теоретично прогнозирани резултати се потвърдиха. Икономиките на засегнатите държави са ударени с невиждана сила, със сигурност водеща до криза минимум с размерите на Голямата депресия от 20-те години на миналия век. Още веднъж искам да подчертая, че тепърва предстои да видим икономическите поражения и, се надявам да бъда лош пророк, но считам, че те ще бъдат много по-тежки от това, което хората (а и много от експертите) си представят. С ударена икономика от такъв мащаб, разбира се, военният потенциал на всяка държава е засегнат пропорционално. Азбучна истина е, че армия не може да се изгради, поддържа и използва без съответната икономическа рамка. В този факт се убедиха лично другарите от СССР, които трупаха „желязо“, докато накрая се срутиха без една пушка да е гръмнала. Но ефектите от пандемията върху военните способности на държавите далеч не се ограничават с икономиката. Ужасяващ за всеки военен е фактът, че в текущата ситуация е практически невъзможно воденето на каквито и да е военни действия. Военните формирования не могат да функционират, когато има почти 100% риск всички да се заразят. А експертите знаят, че 1 ранен (в случая болен) ангажира поне още 2-ма в тила. Да го кажем така, ако в момента има страна (дори не велика сила), която има ваксина, нейният чисто военен потенциал би бил съизмерим с тези на най-големите армии в света. И обратното – докато няма ваксина, конвенционалните армии са практически безполезни. А всичко това е дефиницията на военен конфликт или на акта на водене на война – ликвидиране на отбранителния потенциал на съперника. Хората погрешно си представят войната като разрушения и убийства, в действителност целта на военните действия е единствено да унищожи съпротивителния потенциал на противника. Е, коронавирусът (COVID-19) върши това с ужасяваща ефективност. Затова и сравненията със световна война са напълно уместни.

Това е важно от гледна точка на психиката на обикновения човек, който (докато не се разболее той или негови близки, разбира се) продължава да гледа на всичко това като на някаква странна „грипна ваканция“, каквито помни от времето си на ученик. А от психологията знаем, че колкото са по-високи очакванията, толкова по-тежко се приема реалността. Ние сме в състояние на биологична война и пораженията, която тя нанася са напълно съизмерими с пораженията на една конвенционална война. Просто е по-тихо наоколо. Не падат бомби, не падат сгради, не се чуват изстрели, нито писъци. И все пак към днешна дата САЩ са изгубили повече хора, отколкото във войната във Виетнам. Тези хора не са умрели в джунглата от куршум, мина или снаряд, но това с нищо не прави загубата на близките им по-лека. Над градовете на Европа не летят самолети, но улиците са по-пусти отколкото когато вражеските самолети пускаха „бомбени килими“. Това е война, като всяка друга война, и отказът ни да го проумеем е белег на инфантилността на нашата генерация, а това е черта, която животът много болезнено изтрива.

Що се отнася до реалните причини за възникването на пандемията, то бих искал да изясня два факта. Първо, такъв тип пандемия щеше да се случи рано или късно. Човечеството многократно се е сблъсквало с такива събития през своята история, просто досега никога не е било толкова чувствително към най-елементарните ограничения, които му се налага да преживее. Най-елементарният пример е Испанският грип в края на Първата световна война. Никой не може да даде напълно точно статистика, но достоверно се предполага броят на жертви от него да е между 50 и 100 милиона души(някои оценки достигат и до 200 милиона!). Това означава много грубо казано 5% от световното население. Тази смъртност днес би довела до смъртта от порядъка на 200 до 300 милиона човека. Това са колосални числа, несравними с никаква катастрофа от друг тип в историята на човечеството. Второ, всички факти водят до очевидната истина – китайската комунистическа партия е създала изкуствено COVID-19, изпуснала го е от лабораторията си за биологични оръжия, която случайно се намира в Ухан, след което потули истината (арестувайки собствените си доктори!) и това доведе до избухването на пандемията в световен мащаб. От самото начало подозренията и уликите сочат към този сценарий, но дори и да ги приемем за „косвени доказателства“, то аз не мога да опонирам на мнението на Люк Монтание, който в прав текст изказа убеждението си в истинността на горепосочената версия. А професор Люк Монтание не е кой да е, а учен от световна величина, откривателят на вируса на СПИН-а, Нобелов лауреат. Ако някой разбира от вируси в света, това е той и когато той казва, че това е изкуствен вирус според това, което е видял в РНК-то му, то аз не виждам как някой би подложил на съмнение неговите думи. Още повече, че е напълно в стила на комунистите да объркат нещата по този начин. Политическата и обществена система на безотговорност, която комунизмът изгражда, рано или късно водят до един и същи резултат – катастрофа, лъжа и страдание. И в Русия преди няколко години изпуснаха антракс по най-глупавият начин (но никой в България не чу за карантиниран град там), и в Ухан не е първият случай. Да не споменаваме и Чернобил, като емблематичен пример за безчовечие.

В условията на безпрецедентната пандемия, реакцията на българското правителство заслужава специално внимание. Българските власти реагираха на практика мигновено на опасността и предприеха едни от най-стриктните мерки в Европа, в момент, когато всичко това се струваше шега, не само на нас, ами и на европейците. И всичко това продължи да бъде шега, докато не видяхме всички снимки на военните камиони, каращи трупове в Италия. Докато не чухме от познати, че в Италия вече не правят погребения, а масово изгаряне, както в лагерите на смъртта в нацистка Германия. Докато не видяхме интервюта с български медицинска лица там, които казваха „Не ми останаха сълзи да плача“. За Италия в онзи момент шегата вече беше станала горчива.

България, на практика, предприе военновременен план за реакция при биологична война. Причината за това е прозаична – нашите политици се лекуват във Военно-медицинска академия, а там лекарите са подготвяни именно за такива събития. И изпълнението на този план се оказа повече от успешно, поне в първите 2 месеца. България е на едно от последните места по всички показатели за заболеваемост и смъртност от коронавируса в Европа (или поне беше докато мерките се спазваха). Дори елементарното сравнение със Сърбия, която е по-малка и по население, и по територия, с по-малко чуждестранни граждани, с по-малко емигранти и имигранти от нас, има десетократно повече активни случаи, независимо че заразата стартира на практика едновременно. Всички страни, които не въведоха мерки като нашите, горчиво съжаляваха след това. САЩ и Англия са изключително показателни примери за това.

Никой не може да ни обвини в пристрастие към която и да е политическа сила у нас, но за нас най-скъпа е истината, а тя в този случай е, че българското правителство свърши по перфектен начин своята работа досега. Не просто без забележки или добре, а по-добре от почти всички останали държави в света. Разбира се, тези мерки не бяха измислени от правителството ни, а от нашите експерти, но е безспорен факт, че управляващите ни политици послушаха тяхното мнение, независимо от цената, която трябваше и ще трябва да платят от гледна точка на популярността си. И това трябва да се подчертае дебело, защото политиците носят отговорността – и за лошото, и за доброто. А в случая това тяхно решение, без значение по какви причини, доведе до спасяването на хиляди човешки животи и до спестяването на незнайно колко мъка. А какво в същността си е това решение? Да оставят знаещите и можещите хора да си свършат работата! В случая това беше националният оперативен щаб, ръководен от станалия вече свръх популярен генерал Мутафчийски. И се оказа, че в охулваната от всички България, има заещи и можещи хора не просто наравно с другите в Европа, а всъщност дори повече от тях. И е добре да започнем повече да слушаме такива хора, вместо професионални политици с нито един ден трудов стаж (но винаги на страната на трудещите се!). В крайна сметка, по стара историческа традиция, отново българската армия ни спасява.

Истинските герои в тази битка са нашите медици – лекари, медицински сестри и останалият медицински персонал, които наистина са на „първа линия“ срещу вируса. Същите тези, които ежедневно биват охулвани, нападани, бити и държани на унизителни заплати. Същите тези, които търпят ехидно отношение и подигравки от собствения си народ. Тези същите сега, въпреки всичко, действително рискуват живота си, живеят на работните си места, не спят, само заради дълга да помогнат на хората. За разлика от всички нас, те не си подават молбата за напускане, когато не им изнася, нито дори когато се страхуват за себе си и близките си. Без да са компенсирани нито преди, нито по време, нито след тази криза. И те заслужават безкрайната ни благодарност, която вече не е въпрос на възпитание или учтивост, а на човечност и съпричастност. Защото утре тях може и да ги няма. И тогава ще се наложи и ние да извадим военните камиони от казармите.

ОбратноСподели: