кой, как и защо управлява българия

България има дълга и славна история, изпълнена с величие, чутовни подвизи, славни победи и уникални постижения. Наистина, българите можем заслужено да се гордеем с миналото си, каквото малко народи по света имат. Това, което сме дали на света през хилядолетията си, макар и позабравено в 21-ви век, ще остане като маяк за много бъдни поколения напред. Но всяка пъстра история има както върхове, така и спадове; както моменти на напредък, така и на упадък. Нашият народ не може да се оплаче от липсата и на двата вида. За съжаление, в историята на народите много често се наблюдава ефектът на “последния ход”, при който голяма част от миналите достижения биват изтривани от последното поражение. Именно такава е и съдбата на съвременна България, особено в политически аспект.

През 1944-та година, Съюзът на съветските социалистически републики обявява война на неутралното във военен аспект (а от август месец същата година и в политически) Царство България. Червената армия нахлува на наша територия и окупира страната. С нейна помощ се извършва държавен преврат от страна на малобройната съветска агентура у нас наименована БКП, с което се дава началото на десетилетен чужд диктат над българския народ. Макар и формално да запазва името си, България се озовава фактически в третото робство в своята история.

Съветското иго не се отличава по нищо съществено от османското такова, освен по времевите мащаби и особеностите на епохата. Суверенитетът на държавата е предаден на чужда сила. Прякото управление над населението се одобрява от чужда власт, макар и формално да запазва своята автономия. Особено ако НРБ беше приета в Съветския съюз, политическата структура щеше да бъде на практика същата. Избивани и вкарвани в затвори са несъгласните с текущото състояние, независимо дали се наричат хайдути или горяни, или дали има формален „Народен съд“ (под зоркото око на съветски комисари) или не. Забранявани са елементарни неща от бита и културата на българите с цел тяхното превъзпитание и превръщане в друга народност. В единия случай правото да се носи оръжие, да се язди кон, да се строи църква, а в другия – изобщо да се изповядва религия, да се слуша музика по собствено усмотрение, да се работи това, което искаш, и въобще дали да се работи. Трябва да се отбележи, разбира се, че в Османската империя не е било проблем да се изселиш извън пределите й, докато в “народните републики” обичайно има специално назначени охранители на границата (но пазят отвътре навън, защото движение в обратната посока не е особено често). Голямата разлика между двете окупации е тяхното времетраене. Турското робство трая близо 500 години, а съветското – по-малко от 50.

И все пак, българите издържаха петвековните мъки и страдания, но останаха тук, като дори населението ни се запази, а след Освобождението започна и да се завръща в родината си. След само 45 години съветска окупация, в първият възможен момент, когато границите се отвориха, българското население се евакуира с темпове, характерни за хуманитарна катастрофа. Демографски погледнато, България понася един от най-тежките си удари по време на комунистическото управление у нас. Раждаемостта спада драстично поради насилственото мобилизиране на жените в икономиката. За целият период на комунизма у нас, населението нараства с по-малко от една трета, докато след Освобождението българите се удвояват само за 25 години и почти се удвояват още веднъж за следващите 40 (докато Съветският съюз ни окупира). И това е въпреки колосалните жертви по време 4 войни, епидемии, най-тежката световна криза в историята и тъй нататък.

За наше огромно съжаление, този черен период в българската история не свършва с разпадането на СССР. Икономическата несъстоятелност на социалистическата икономика става абсолютно видима за всеки образован човек още през 70-те години на ХХ век. Става ясно, че социализмът може да съществува само като “икономика на грабежа”, т.е. само ако окупира нови и нови страни, от които да краде богатства, дори при положение че руската територия е изключително богата на ресурси. За икономиката на НРБ не си струва дори да се говори, тъй като тя живееше от дотациите на Съветския съюз, докато щедро пилееше българския талант и труд (който се проявяваше дори и в тези условия!). При това положение, партийната клика начело на СССР ясно си даде сметка, че има две възможности – да упорства, докато икономически СССР не рухне до нивото на африканска държава (а тогава не се знае какво би станало с тях самите), или да се откаже от комунистическият експеримент и да даде възможност на страната да се развива по естествен път. Първият вариант не допадна на съветската върхушка, тъй като така просто се отлага неизбежното. Но и вторият вариант не бе съвсем удачен за тях, тъй като за тях може и да е било все едно каква е идеологията на страната, но далеч не бе все едно дали ще се наложи да се разделят с привилегированата си положение (или дори да платят за него). Затова бе създаден хибриден вариант – СССР ще бъде реформиран по западен образец, но партийният елит ще запази ключова роля в държавата, икономиката и обществото. Изпълнението на този план стана посредством похватите, в които комунистите са най-добри, а обикновените честни хора – най-неопитни, а именно – лъжата, измамата, задкулисните игри, нагласените постановки, подставените лица и най-вече системната пропаганда на неистини и изфабрикувани факти.

Този сценарий не остана патент на съветските другари, той беше приложен изключително успешно (дори по-успешно!) и у нас. Може да се каже, че резултатът надмина очакванията. След като разпадът на икономиката на Съветския блок беше неминуем и българската номенклатура получи заповед от Горбачов “Оправяйте се сами!”, то същата номенклатура не губи нито ден и осъществи брилиятно сценария по свалянето на комунизма от власт, като постави на сцената представление, достойно за най-големите театри.

Какво направи българската комунистическа партия? От една страна, вкара страна във валутен дълг, парите от който бяха раздадени на доверени лица. От друга страна, приватизираха наужким предприятията у нас, изградени с робски труд от населението, като отново тези предприятия се озоваха в ръцете на хора от номенклатурата. Останалите държавни предприятия бяха силно дотирани от държавната хазна (т.е. от данъците на обикновения човек), като по този начин бяха източвани средства по още един начин. За завършек на плана си, комунистите организираха хиперинфлация, обирайки спестяванията, с което всички обикновени българи бяха оставени без лостове за икономическо въздействие, т.е. без ни най-малък капитал. По този начин, икономическата власт бе съсредоточена изцяло в ръцете на комунистическата върхушка.

В политически аспект, с помощта на добре подготвения апарат на тайните служби, пребоядисаната (но пак в червено) БКП чисто и просто създаде собствена си опозиция с цел да имитира демократичен процес. Чрез метода на “тоягата и моркова”, а понякога и на “кинжала и отровата”, политическият ландшафт у нас беше творческа самодейност на доскорошните строители на социалистическа България. Разбира се, както във всяко семейство има разпри, сърдити и недоволни, така и някои от тези новосъздадени лидери понякога се опитваха да водят собствена независима политика – от алчност, его или нещо друго. Е, тогава много бързо се организираха “активни мероприятия”, както се наричат на жаргон в разузнавателните служби. Трябва да признаем, обаче, уменията на тези кукловоди. Ние сме единствената страна в света, в която бивш монарх се кълне върху републиканска конституция и става министър-председател. Но ние сме и единствените, при които този същият монарх, свален от власт и изгонен от страната си от болшевиките, при съставянето на правителството си, назначава децата на членове на комунистическата върхушка за министри, а след това се и коалира със социалистическа партията!

В заключение, от 9.9.1944 до сега, България се управлява от една и съща клика хора. Всички политически сили, управлявали у нас след грохването на Съветския съюз, са отломки на БКП, кукли на конци, управлявани от същата червена номенклатура, завзела властта в България на щиковете на съветската армия. Те не винаги са от едно и също семейство, нито дори кръвно свързани. Отдавна не изповядват и една и съща идеология. Комунистическият идеал умря, когато тези същите избиха идеалистите помежду си, още щом се докопаха до управлението. Те се характеризират с нещо много просто, което ги свързва. Те искат да запазят господстващото си положение над българския народ, като го ползват за работен добитък, който просто да доят. Те не са мистична конспирация, тайно братство от посветени, или някакъв фантастичен орден. Те не притежават свръх-качества, специална подготовка, особено образование, тайно знание или някакви природни дарби. Те са просто едни бандити, докопали се до плячка, както хиените до кокала на лъва. Но хиените, бидейки не особено интелигентни животни, често забравят, че рано или късно

Лъвът ще се завърне!

Обратно