туркия ке падне

26.07.2019 г.

Отношението на българския народ към турците е сложна тема. От една страна огромно мнозинство изпитва крайно негативни чувства поради историческия факт на Османското иго и загубената държавност за близо 5 века. От друга страна има немалък контингент (който парадоксално понякога е и в предната група), у когото се проявява мазохистичната наклонност да възвеличава турския народ като трудолюбив, честен, добър. Много често “на маса” се дава за пример колко голяма, мощна и богата държава е Турция, а колко “смачкани” сме ние. Въобще, това е само част от всеобщия синдром у модерния българин да мрази себе си, успешно имплантиран от комунистическата пропаганда.

Особено завързани стават чувствата при псевдопатриотите от русофилски тип. От една страна те са длъжни да мразят Турция, защото така оправдават безграничната си любов към Русия. От друга страна, последните политически събития им зададоха много неприятен ребус за решаване – Турция официално се препозиционира геополитически към Русия, двамата диктатори плеснаха с ръце и се прегърнаха и сега за тези, които палеха турски знамена, носейки Георгиевски ленти на реверите, стана малко объркано.

За нас, разбира се, такива драми не съществуват. Ние се отнасяме към всяка държава спрямо нейното отношение към България, без идеологически рамки, без емоции и излишна чувствителност. Ако някоя държава иска да граби български територии, да ни окупира, завладява или избива – то ние ще се борим с тази държава по всички възможни начини. Ако някоя държава иска да ни обира, да ни промива мозъка, да ни слага кукли на конци на власт и да ни пречи да се развиваме – то ние ще се защитаваме от нея както намерим за добре.

По отношение на Турция, какви са фактите дотук?

Най-напред, нека си изясним следното: Турция беше южният фланг на НАТО срещу СССР през Студената война. Именно на нея се падаша огромната задача да поеме един от първите удари. Именно заради това тя беше изградена от Запада като държава със силна индустрия и голяма армия. Не благодарение на собствената си гениалност и трудолюбивост турците осъществиха своя напредък, а благодарение на лоялността си към Запада и конкретно към НАТО. А това се отплаща! Американските капитали потекоха към Турция и изградиха заводи, фабрики и въобще цялата необходима тежка индустрия, за да се води война срещу огромен враг, какъвто е СССР. По американски лицензи те произвеждаха военна техника и дори изтребители, а това няма как да стане без политическо решение от страна на Запада. Изградиха и най-голямата армия в Европа, и втора в НАТО, и то без да гладуват, както например в Северна Корея. Напротив, турците значително повишиха жизнения си стандарт през тези десетилетия. Замислете се ние – като преден пост на Варшавския договор, какво получихме за същото време? Ние ли се прехласваме пред турските пазари и държава, или те пред нашите? Ние ли ходихме на екскурзии там и се връщахме с пълни куфари, или те се молеха да ги пуснат у нас? Да си лоялен съюзник е много благородно качество, но е важно и към кого си лоялен. Съюзниците на България не бяха лоялни към нас и ни оставиха на произвола на съдбата, когато не им трябвахме вече. А дори и след Студената война, Турция продължи да се развива икономически, политически, военно и т.н. Просто защото беше в лагера, където държавите – макар и различни по ранг – са партньори, а не са васали, на които спускат заповедите от Москва.

Именно този факт, обаче, доведе до политическите трусове в съседката ни. Там американците не поставяха марионетни правителства и не управляваха службите им за сигурност. Да, офицерския корпус беше обучен на Запад, така както Ататюрк им беше завещал, за да пази “светския характер на държавата” и, да, понякога се намесваше по време на Студената война. Но това си беше тяхна собствено решение – на турския народ или поне на части от него. И това се доказа, когато в крайна сметка назадничавите сили на Ердоган взеха властта и заключиха в мъртва хватка цялата държава, деградирайки я системно чрез ислямизация. Темата за Ердоган е обширна, но е извън нашите политически интереси – какво правят турците в Турция си е тяхна работа. Но това, което Ердоган прави на геополитическата сцена е и наша работа, защото пряко ни засяга.

А това, което прави Ердоган е просто, но с огромно значение – от съюзник на САЩ, той измести Турския курс към съюзник на Русия. Това не се случи за една година, но в последната на практика се официализира – чрез закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана С-400. За недоразбралите, ще го изясним – когато си съюзник на някого, не можеш да купуваш оръжие от враговете му. От една страна, това налива пари в чуждата икономика и военно-промишлен комплекс. От друга – дава възможност за промишлен шпионаж и разкриване на секретна информация (например, колко точно невидим е F-35 за руските радари). Накратко, това е нелоялно поведение спрямо съюзниците ти. А когато си нелоялен към съюзниците си, те също са нелоялни към теб.

Това се и случи с Турция. Както гениалният и работлив турски народ създаваше индустрия, медицина, експорт, инвестираше в чужбина и въобще със собствени сили надминаваше некадърните българи, така изведнъж турската икономика влезе в криза. Такава криза, че всичките турски инвеститори в България обявиха решение да продават каквото са купили, просто заради девалвацията на турската лира и повсеместни фалити. А Ердоган призова хората да не купуват повече долари, за да не започнат да си лепят тапети от лирите. Разбира се, в чисто военен аспект, Западът отказа всякакво въоръжение на Турция, с което ги остави да си купуват пребоядисани руски изтребители по технологии от 1988-а година. И, въобще, турската приказка свърши, така както е започнала. Когато си приятел с някого, и работите един за друг, то ползваш и благата му. Когато хитрееш и се правиш на тарикат, то рано или късно те усещат, и тогава разбираш колко точно струваш. А тепърва турците имат да разбират. Дори и да оставим икономиката и армията настрана, сега им предстои да разберат къде на картата се намира Кюрдистан и защо досега не го виждаха. Не защото са много страшни техните войски, а защото САЩ ги удържаха. Ще разберат и за арменския геноцид. Може да се поналожи и малко пари да платят (като например на нас за тракийските бежанци, ако все пак някой от нашите му стиска да го каже официално).

За България е важно да си направи изводите, включително в светлината на скорошни събития. Да купуваш чуждо оръжие, а не от своите съюзници води до проблеми или най-малкото до пропуснати ползи. Турците го видяха, за щастие ние май няма да го видим. Поради това и купуването на F-16 е много по-голям въпрос от сравнението на летателни часове, радарни системи, всякакви технически параметри и дори цената.

На фона на всичко това, у нас се развива друга драма, където турците имат косвено участие, а именно – въпросът за построяването на нов завод на Фолксваген. Според медиите, изборът беше между България и Турция до последно. Наскоро се появиха съобщения, че решението вече е направено в полза на Турция. Нищо официално не е излязло все още, но съдейки по коментарите в немската преса, изглежда сякаш наистина Измир е предпочетеният град за новия завод. И тук ние сме длъжни да зададем въпросът – Какво, по дяволите, прави Германия?

И ако някой бърза да оправдава ситуацията с това, че това е частен бизнес, то бързам да напомня, че Фолксваген е компания с държавно участие и всяко такова решение подлежи на вето от министър-председателят на Долна Саксония. Не, това не е просто бизнес решение. Касае се за наливане на огромни средства в държава, която многократно вече се показа като враг на Европа – с пускането на бежанците, със заплахите към отделни държави, със спонсорирането на терористични организации на територията на ЕС и т.н. Последната наглост е с незаконното навлизане в гръцки териториални води с цел добиване на природни богатства, което беше санкционирано от ЕС. Т.е. Европейският съюз налага санкции на Турция, а най-голямата икономика в ЕС – Германия, инвестира в тях. Е, ако това не е шизофренично поведение, то не знам кое е!

Едва ли някой се съмнява в западната ориентация на ЕС, та в крайна сметка Европа Е Западът. Но в светлината на тези събития, определено възникват съмнения каква е точно ориентацията на Германия. Защо инвестира в държави, които официално са съюзници на Русия и които официално навлизат в територията на друга държава от ЕС. Това последното е практическо състояние на война, нещо което е факт от десетилетия по отношение отново на Гърция (Кипър). Това повдига и въпросът защо Германия помага на Русия чрез Северен поток, нещо което само задълбочава зависимостта на Европа от руски газ, вместо тези инвестиции да бъдат насочени към диверсификация – нещо което дори ние правим, а често пъти с право сме наричани троянския кон на Русия в ЕС. Трябва да си припомним и грозният факт, че бивш немски канцлер е на висш пост в Газпром, което е не просто подозрително, ами направо корупция от най-висок ранг. Дори у нас политиците не си позволяват толкова очебийни схеми. В заключение, трябва да се кажат две неща. Най-напред, трябва да се преосмисли Европейският съюз, неговата политика и фундамент. Ако ЕС ще бъде проформа съюз, в който няма съюзници, а просто бюрократични хватки, чрез които едните обират другите (било то Германия, Франция или който и да е) и в който се хвърлят пари от всички граждани с цел пропаганда на културен марксизъм (права на малцинства, уронване на традиционните ценности, смесването на народите и т.н.) и развиване на ислямистки общности, то тогава аз не съм убеден, че мястото на България е там. Да си лоялен към лоялни съюзници е благородно, но да си лоялен към нелоялни съюзници е глупост. Видяхме го със СССР (не че някой ни е питал), не ми се иска да го видим и сега. И второ, крайно време е на агресорите да се отвръща подобаващо и Турция не просто да не бъде поощрявана с подаръци от Фолксваген, а да бъде подложена на реални икономически санкции и да бъде изхвърлена от НАТО.

ОбратноСподели: