расистка държава ли е българия

18.10.2019 г.

Обичайно темата за спорта, а още повече за футбола, е извън всякакъв интерес за Национално движение „Лъв“. Спортните успехи може да са гордост за нацията, но по никакъв начин не би следвало да се смесват с политиката. За съжаление обаче, последните събития свързани с националния ни отбор по футбол отидоха твърде далеч и не могат да бъдат оставени без коментар.

На „протоколния“ по своето значение двубой България – Англия, играта беше прекъсвана нееднократно поради оплаквания от страна на английските футболисти за „расистки обиди“. След края на срещата, България беше засипана с обвинение в расизъм, треньорът на нашия отбор трябваше да се извинява, отборът ни беше наказан, а медийната помия във Великобритания (че и у нас) надмина всякакво благоприличие. Стигна се до там един наш известен футболист да плаче по чуждестранна телевизия, а правителството да издирва “престъпниците” по-усърдно от избягали от затвора. В крайна сметка, целият този скандал се отрази не върху футбола у нас, а върху международния имидж на страната.

Най-напред, нека уточним, че това което нашата публика показа на този мач не е нищо особено спрямо обичайното на футболните терени в Европа. Даже напротив, в първия момент, когато англичаните започнаха с типичните за тях театрални постановки, нямаше на практика никакви скандирания или подвиквания. Дори и някой отделен футболен фен да е измучал нещо нечленоразделно по една или друга причина, това не е същото като цялата агитка да крещи. Предварителната подготовка на английския отбор беше очевадна – на тихи трибуни, те започнаха по сценарий да се оплакват на съдията. И това е точно Англия – където расистките изстъпления по стадионите са ежедневие (да не припомняме хвърлянето на банани, маймунските звуци и какво ли още не). Още по-фрапиращото е, че на практика никой не е чул нищо – съдията взе решение на базата на „оплакване“ от страна на футболист от английския отбор. Кой се наема да прецени това случило ли се е или не се е случило? Съдията, който не разбира български? Или всяко оплакване се счита за валидно? За съжаление, нашите футболисти не са особено известни с комбинативна мисъл, иначе можеше да опитат и те да се оплачат на съдията за “расистки обиди” от страна на английската агитка.

Последното води до следващия въпрос – откъде накъде англичаните ще се оплакват, при положение че десетки българи свидетелстват как на предния мач в Англия от трибуните са се чували непрекъснати обиди срещу българските играчи и то недвусмислено на расистка основа („цигани“)?! Дори някои от собствените им медии коментираха, че е екстремно лицемерно от тяхна страна да се оплакват (предварително!) от расизъм, при положение, че техните собствени агитки са печално известни в цяла Европа и с побоищата си (на което удариха на камък в София, разбира се), и с обидите си по време на мачове, и с липсата на всякаква култура. Точно Англия да обвинява България в расизъм, при положение, че именно те създадоха расизма в света, поробиха стотици и избиха десетки милиони?! Отново възниква у мен въпросът, защо никой от нашите футболисти, футболни деятели или официални лица, не взеха мерки да защитят българските футболисти от английския расизъм. Това не е обикновена безмозъчна футболна разпра, а въпрос на национална чест – и ние трябваше да повдигнем този въпрос първи, а не да мълчим.

Както вече изтъкнахме, проблемът с този скандал е в политическия и международен ефект, който предизвика. Ако не беше това, на никого нямаше да прави впечатление жалкото и страхливо английско поведение – ние ги помним от Дойран, а и Европа знае що за хора са. Тяхното „мъжество“ се показва само когато срещу тях има индийци или африканци с копия и лъкове, а да не припомняме северноамериканските индианци, където и това им беше твърде много, та прибегнаха до биологично оръжие. Политическият проблем не е в това, кой къде се е оплаквал, а в това, че ние за пореден път – от 1944-та година насам – не показваме никакъв гръбнак в такива ситуации. Нашите политици, общественици, изтъкнати фигури, журналисти и така нататък, не просто не защитиха националната чест, а наляха „масло в огъня“ с примиренческото си поведение на гузно дете, явно спомен от комунистическото им минало, където „големия брат“ ги „напляскваше“ от време на време. Не, дами и господа, ние няма от какво да се срамуваме! Има от какво да се срамуват англичаните.

Има и още един аспект на случилото се, който заслужава по-сериозно внимание, а именно навлизането на политиката във футбола (или обратното?). Расизмът е политическа идеология и то с много неуточнено съдържание – всеки я разбира, както на него му изнася. Защо спортни организации на европейско ниво се занимават със заклеймяването на каквото и да е политическа идеология? Спортът не е място за пропаганда (или антипропаганда) на политически идеи. И, ако някой се опита да ми пробута теорията за това, че расизмът е „лоша идеология“, то аз искам да попитам – а комунизмът добра идеология ли е? Да ги сравним ли по брой убити и ранени, по размах или дълготрайност на властването? Защо няма „Не на комунизма“ на фланелките на отборите в Европа, при това положение? Как в УЕФА избрахте точно „не на расизма“, а не нещо друго?

Оставяйки настрана лицемерното поведение на европейските футболни функционери, които и без това са известни основно с прането на пари, хазартните измами и други престъпления, то има много важна причина политическите въпроси да са запазени за политиката и нейните механизми и да трябва със закон да се забрани тяхното намесване в другите сфери на обществената дейност. Тази причина е, че никой не може да си присвои крайната компетентност по политическите теми, за да може да отсъжда и да взима решения. Този, който го направи е де факто диктатор, затова в демокрацията е прието всички политически въпроси да се взимат чрез демократичен избор. Доколкото помня Европа значи демокрация, нали така?!

В нашия конкретен случай, нито съдията на мача, нито делегатите на УЕФА, нито централата им са упълномощени или компетентни да кажат кое точно е расизъм и кое не е. Понеже нямат никакви записи на нещо казано от българската агитка (а и какво ли разбират те от това), единственото което се изтъква навсякъде по медиите са снимки на хора с „нацистки поздрав“. Първо, единственото което може да се докаже от снимките е, че има хора с изпъната дясна ръка. Господа бивши футболисти, изпънатата дясна ръка е ползвана от нацистите за поздрав, но далеч не само от тях. Или понеже Хитлер е бил вегетарианец, значи всички вегетарианци са престъпници? Изпънатата дясна ръка е взаимствана в Германия от фашистката партия в Италия, а за сведение на хората които са чели само комунистически книги по въпроса – национал-социализмът (нацизмът) не е същото като фашизма, а фашистката идеология на Мусолини не включва расизъм в нея. А самите фашисти в Италия взаимстват този поздрав от древен Рим. Така че, при липсата на други доказателства, ние не знаем дали младежите на снимката отправят нацистки, фашистки или римски поздрав. Второ, изпънатата дясна ръка не е необичайна поза на човешкото тяло и може да бъде видяна на много места и по много поводи, без по никакъв начин да е свързана с каквито и да е идеологии от гореспоменатите. Да не напомняме за един позабравен американски президент, който слизайки от самолета повтори много точно движенията на този поздрав. И трето, и най-важно, в Европа и в частност България е крайно време да се въведе реална свобода на словото, защото никой не може да определя дали аз имам правото да се преструвам на римлянин, на фашист, на нацист, или просто да си седя с вдигната дясна ръка. По никакъв начин подобно действие не  нарушава чуждите права и свободи, следователно никой не трябва да има правото да го забранява. Някой може да не харесва символите, които аз използвам и демонстрирам, и това е негово право, но не може да налага неговото мнение над останалите. Европа претендира да бъде демократична, но точно този тип неща са всичко друго но не и демокрация. Те са типичните тоталитарни концепции за „демокрация, плурализъм, свобода“, но само докато изповядваш техните „демокрация, плурализъм, свобода“, точно както навремето са били “народните демокрации”. Всъщност това е и главният проблем:

Европа върви към нов Съветски съюз

ОбратноСподели: